Отглеждането на овце винаги е било важна икономическа дейност в Европа. Нещо повече, близкият контакт на овчаря с природата и изолираността на овчарския поминък са допринесли  за създаването на уникален тип културна традиция, свързана с пастирството и овчарския живот. Постоянното движение на овчари и стада  от високите към ниските места през лятото и обратно през зимата обогатява културата на съответните общностни групи  и създава уникални културни свидетелства по протежение на тези пътищата.

Чертите на пастирския живот, които съществуват и до днес, могат да бъдат проследени в редица общи културни елементи в европейските страни. Полуномадският живот на овчарите и връзката им  с природата се отразява в разнообразни културни прояви като музика, обичаи, облекло, ръководене на стадата, архитектура, кухня и т.н. Трансхумантните пътища стават вектори на икономическото развитие, захранвайки търговската дейност, което често дава живот на нови селища. 

Но все пак икономическата и социалната среда се променят и през втората половина на 20 в. социалният статус на овчарите чувствително спада. Младите хора вече не ценят овчарството като занятие поради отсъствието от дома за дълги периоди през годината и откъсването им от обществото поради тази причина. Това създава опасност от недооценяване и дори от загубване на богато и важно културно наследство.
Нещо повече, отглеждането на овце и кози има ключово значение за опазването на околната среда, което включва естествено поддържане на по-неплодородните райони, биоразнообразието, опазването на екосистемите и качеството на водата, предотвратяване ерозията на почвата, наводненията, лавините и пожарите. Отглеждането на овце и кози в райони с по-лошокачествена почва е много важно за селската икономика на ЕС.